• Здравей Гост
Февруари 18, 2018, 12:44:40 pm

Автор Тема: Смисълът на живота... донякъде  (Прочетена 976 пъти)

Декември 06, 2014, 04:43:50 pm

lilia

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1028
    • Профил
    • още за атеизъм =)(колкото повече, толкова повече)
Не съм много по мислите за живота, ма ако ми се удаде да се присетя за тая тематика и си имам един любим автор, който с удоволствие чета, като рече да разсъждава по тая тема. Много ме кефи как пише. Имам предвид Димитър Балабанов. Поствам нещо, написано от него, просто защото  ми се при-чете отново:

"Смисълът на живота... донякъде

Птиците отлитат на юг, а глиганите правят каквото си решат.
Зеленото е цвета на свежестта, а понякога и на мухъла.
И не е ясно има ли смисъл да се гледат толкшоута.
Но за всички тези проблеми фармакологията работи усилено.
Защото това, от което се нуждаем, е нужното хапче.
И нищо повече не е наистина важно.
Само че хапчето ни напомня за това, като ни убива малко по-бързо.
Трябва да направим нещо.
Въпросът е какво.
Въпросите са много.
И никой не им отговаря достойно.

Какво е нужно?
За всеки е различно.
Някои просто имат нужда от чаша ракия вечер.
И това е добре.
Донякъде.
Всичко е донякъде, за да ни прати доникъде.
И светлината на живота ни започва да гасне или да свети с друг цвят.

Но за какво говоря?
Всъщност пиша.
Аха!
Денят продължава да сивее и нощта ще настъпи след няколко часа.
И всичко ще е тъмно.

А много неща са смешни.
Има ли смисъл да спираме да се смеем?
Освен, разбира се, да си поемем дъх.

Чудесно е че има толкова много сезони.
Макар че, ако се замислим, не са чак толкова много.
Но са достатъчно различни.
Както хората.
Много хора и все различни.
Едни обичат острите обувки.
Може ли да обичаш остри обувки?
Що за представа за света имаш ако харесваш подобен тип обувки.
Жените пък носят високи токчета.
За да изглеждат по-високи.
Или другите да изглеждат по-ниски.

Имам много идеи.
След като има ръчен часовник, защо да няма ръчен хладилник?
Не зная.
Ето една добра идея, която още не е осъществена.
Много добри идея не са.
Като например да скочиш с лабрадор от 8-мия етаж.

Целта на целта е да има завършеност във всичко.
А всичко е незавършено, докато само не избере края си.
Който е ясно неясен.

Потъвам в мисли и в зеленчуци.
Едното е по-неприятно.
Колко му е нужно на човек, за да е щастлив.
Първо, трябва да знаем за кого говорим.
Второ, майна му!
Защото какво ни е грижа дали този човек е щастлив.
Важни сме ние.
Както винаги е било.
И както майка ни ни е казвала.

Любопитен факт е, че сиренето не може да се простре.
Мисля, че аз съм първия писал такова изречение.
И това е добре.
Новаторство.
И всичко е добре, но е по-смешно ако вдишаш хелий.
А ако вдишаш друго е наистина смешно.

Защо червеите си нямат поезия?
Или имат, но тя е недостъпна за нас.
Те едва ли се питат такова нещо.
А може би никой не се пита, освен мен.
И това е добре, значи нещо, макар да не е сигурно какво.

А може би полудявам.
А може би никога не съм бил неполудял.
И какво от това.
Лудници има колкото щеш.
С радост биха ме приели и радвали на моята ексцентричност.

Какво толкова?

Съвсем ясно е, че не можем това, което не можем.
Ах, само да можехме!

Дайте ми свят и ще преобърна прътовете ви!
Много велики хора са умрели.
И ние ще умрем, без да сме велики.
Можеше поне да сме велики.
Така повече хора щяха да съжаляват за нас.
Жалко, сега ще трябва да съжаляваме два пъти повече за себе си, защото няма много други.

Пингвините са супер.
Винаги изглеждат добре.
За разлика от птицечовките, те са съвсем странни.
Макар че, вероятно, те смятат така за другите.
Не ги е срам!
Не се ли виждат на какво приличат, а са тръгнали нас да съдят?

Макар че и ние сме странни.
Окосмението ни е странно.
Някъде е повече, някъде въобще го няма.
А някъде го няма, защото сме решили да го няма.
Само ние решаваме това.
Най-често защото трябва да се снима реклама за паста за зъби, която изисква обезкосмени хора.
А кой е решил това да е изискването, не е ясно.
Решил е някой и ние всички сме се съгласили с него или нея.

Но пък през зимата е по-студено.
Това е така, защото през зимата слънцето е мързеливо.
Мързи го да свети по-силно, затова и ни е студено.
Може би зимата е почивния му период.
Защото слънцето, както знаем, си свети от доста време, нужно е и то да си вземе почивка.
Не може да светиш толкова години и да не се умориш.

Животът е само сън.
И когато умреш, се събуждаш.
И разказваш на другите какво си сънувал.
Аз лично, бих иска да има трейлър от най-добрите моменти на моя сън.
Защото целия не бих искал да го изгледам отново.
Но затова са измислени трейлърите.

А денят си свети, свети.
И е нужно съвсем малко, за да стане ясно всичко.
Но тази яснота не идва току-така.
Защото с ясното идва и количество мрак.
Така е било винаги.
Затова вероятно така и ще е занапред.
А до тогава какво ни остава?
Малко манджа от вчера и мисли за утрешните дни.
Добре е да се живее, но е по-добре да се живее добре.
И добре е да се мисли, но не много.
Защото мислите, подобно на други странни неща, не е ясно какво ще донесат.
Затова най-добре да се сложи точка на всичко, преди да е станало късно.
Защото денят си минава, а както знаем, след него идва нощ.
А заедно с нея и тъмнината.
А шах на тъмно трудно се играе.
Особено ако е с кутия от монополи.

И други неща исках да кажа, но забравих.
И много места искам да посетя, но нямам билет.
А без билет не се пътува.
И ми се искаше да зная повече, но нямам време да уча.
А времето ми казва, че изобщо не ми принадлежи.
И можех да съм друг, но предпочетох да съм си аз."
« Последна редакция: Декември 06, 2014, 04:52:53 pm от lilia »


Етичното поведение на човека трябва да се основава на състрадание, образование и социални връзки. Не е нужна никаква религиозна основа, за да се случи това. Би говорило много лошо за хората, ако трябва да бъдат озаптявани чрез страхове от наказание и увещавани с награди, идващи след смъртта. Айнщайн
Активен
Advertisement
Декември 06, 2014, 05:42:15 pm
Отговор #1

lilia

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1028
    • Профил
    • още за атеизъм =)(колкото повече, толкова повече)
Ето нещо и от друг мой любим автор, Тимур и неговите командоси.

"За пчелите и за хората

На последните избори господин Минчев не успя да стане депутат – просто не го избраха. Уж всичко беше както винаги – и обещания да станем Монако на Балканите, и целувки в циганската махала, и концерт на Дръндулина преди деня за размисъл – обаче всичко всуе. Електоратът, който той винаги бе смятал за интелектуално равен на стадо овце, доказа това и на практика – без да иска, използва правото на преференциален вот и Минчев остана зад борда. При това – за пръв път в политическата си кариера.

Е, той беше човек на възраст и му се полагаше пенсия – но размерът й, знаете… Ако се вярваше на обещанията на самия Минчев, след стотина години всичко щеше да бъде наред, обаче в момента имаше още какво да се желае. От друга страна, нашият човек се смяташе за професионален политик, тоест – да организира личен бизнес или каквото и да било друго бе под достойнството му. Дори да открад…, искам да кажа – да приватизира нещо, просто го мързеше.

И тогава Минчев реши да отиде на село – имаше стара къща в подножието на Балкана, наследство от родителите му, с голям, ухаещ на билки двор и десетина кошера. „Там ще си живея – реши бившият депутат – ще пия прясно мляко и ще ям мед, докато онези хлапета в партията ни осъзнаят какво са изпуснали и дойдат да ме повикат.“ Според него, беше въпрос само на два-три месеца.

След няколко дни Минчев стоеше замислен пред един кошерите и усещаше, че тук нещо не е наред. Поне за него, социалният политик и бивш синдикалист, природата имаше нуждата да бъде научена на някои елементарни неща.

Например, пчелите имаха царица. Минчев беше умерен републиканец и никога не бе възразявал да посети Англия или Швеция, но в собствения му двор… И той си записа в тефтерчето – „да свалим царицата и да назначим парламент“. Впрочем – и да разделим пчелите на партии, да ги скараме и така да ги държим в подчинение по-лесно. Опитът му от миналото си казваше думата.

Но преди да се заеме с политиката, реши да подобри условията на труд – забелязал бе, че пчелите работят без почивни дни, определено повече от осем часа на ден. За един бивш синдикалист това бе недопустимо и той започна да запушва с парче картон отворите на кошерите в събота и неделя, а също и вечер след 18 часа. Искаше да определи и годишен отпуск, но се оказа, че гадинките просто не живеят толкова дълго.
В резултат на нововъведението част от пчелите умряха от задушаване, а други, които вечерта не успяха да се приберат, подивяха и се преселиха в близката гора.

Естествено, добивът на мед спадна и тогава Минчев видя очевидното решение – сложи до кошерите кофи със захарен сироп. Това го накара да се гордее със себе си – ако някоя пчела не може да лети надалеч или просто не е на кеф да се мъчи, да ползва сиропа. Той винаги бе предпочитал конкретната помощ за безработните вместо някакви си ефимерни усилия за осигуряване на работни места – електоратът му обичаше да получава, а не да заработва.

Скоро всички пчели се прехвърлиха на сиропа и никоя не искаше да лети по дърветата. Качеството на меда рязко се влоши, но гадинките изглеждаха щастливи, че са социално защитени.

Но дойде есента и една сутрин Минчев намери пред кошера мъртъв търтей. Това го шокира, понеже му напомни неговата собствена съдба. В края на краищата, не може всички да работят, някой трябва и да ръководи, да взема важни решения, да гласува… И търтеите изглеждаха идеални за това. Трябваше само да раздели пчелите по функции – „приемачки“, „събирачки“, „разузнавачки“ и т.н., да им направи партии и да сложи по няколко търтея начело. Изглеждаше лесно, при това липсваше една от най-неприятните групи от реалния живот – интелигенцията, която все не вярва на партийните указания и не иска да я правят на глупаци.

Но пчелите бяха свикнали да работят заедно и на Минчев му отне доста време да убеждава приемачките например, че събирачките по цял ден се шляят наоколо и нищо не събират, а разузнавачките работят в полза на една задокеанска велика сила – и че само под ръководството на един истински търтей нещата ще се оправят. После се зае със следващата група и т.н.

Пчелите обаче се оказаха упорите същества и все пак изхвърлиха търтеите. Тогава Минчев събра последните в отделен кошер, сложи му надпис „Съединението прави силата“ и почна да носи там мед от другите кошери. Е, имаше недоволни, които жилеха, но след малко обработка с пушек останалите пчели се примириха.

Един ден Минчев реши, че царицата вече е изиграла ролята си и я изгони, за да не се меси в коалициите на търтеите. Само че повечето от пчелите тръгнаха след нея и само най-умните останаха около кофите със захарен сироп. Е, или най-мързеливите, зависи как ще го погледнеш.

С две думи – господин Минчев не яде мед. Затова пък му остана моралното удовлетворение, че е направил всичко зависещо от него, за да подобри живота на пчелите си и да ги очовечи, така да се каже.

Нали на това бе посветил живота си?"
Етичното поведение на човека трябва да се основава на състрадание, образование и социални връзки. Не е нужна никаква религиозна основа, за да се случи това. Би говорило много лошо за хората, ако трябва да бъдат озаптявани чрез страхове от наказание и увещавани с награди, идващи след смъртта. Айнщайн
Активен
Декември 06, 2014, 06:00:41 pm
Отговор #2

lilia

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1028
    • Профил
    • още за атеизъм =)(колкото повече, толкова повече)
Още от Тимур:

"Въздух под налягане

От Втората световна война насам в някои армии бе въведена интересна практика – правят се надуваеми макети на танкове или друга техника и се разполагат така, че потенциалният противник да ги види и да се уплаши. Твърди се, че на разстояние повече от стотина метра подмяната е практически неразличима.
Учудвам се как подобна иновация все още не е приложена у нас – икономическият ефект ще е огромен, а и психологически ще се чувстваме далеч по-добре.

Ето – напоследък се заговори за закупуване на десетина изтребителя, защото без нашата подкрепа във въздуха шансовете на НАТО срещу Русия силно намалявали. И се почна една – нови „Грипен“ ли да купуваме, „Юрофайтър“ втора употреба ли да вземем или още по-стари „Фантом“-и. Обаче един самолет, както и да го погледнеш, ще отиде към едно тридесет милиона, ако не и много повече. А да направиш двадесетина надуваеми копия – нищо работа. При това може да са чисто нови „Фантом“ –и, понеже изглеждат по-внушително. Само трябва да ги напълним с хелий вместо с въздух.

Идват значи руските изтребители да ни нарушат въздушното пространство, а ние режем вървите и им вземаме акъла – „Фантом“ с вертикално излитане! Е, някой по-резервиран ще каже – добре де, ами после? И за това е помислено – кабината на пилота ще е оформена като отделен балон. В него, вместо човек ще има каса водка и два буркана кисели краставички. Кой руски пилот ще посмее да стреля по подобно нещо? Естествено, той ще вземе нашия самолет на буксир до базата си, където да си разделят с колегите водката. А през това време ние вдигаме нов макет във въздуха. Руснакът се връща, взема на буксир и този – и така, докато му свърши горивото някъде над Черно море. Изобщо, НАТО още не осъзнава какъв тарале…, пардон – надежден съюзник си е сложило в гащите в наше лице.

Но не е само отбраната – някои се оплакват, че в България нямало достатъчно чужди инвестиции. Колко му е да направим стотина надуваеми заводи – като летят еврокомисарите над страната, да цъкат с език и да завиждат. То и истинските толкова работят, така че разликата за бюджета няма да е толкова голяма.

Що се отнася до селското стопанство, там, знаете, евросубсидиите… Няма как, ще правим надуваеми овце. Зорът е само докато овчарят научи кучето да работи с компресора, после – лесно. Е, вярно – надуваемите овце мляко и вълна не дават, но като има субсидии – ще си ги купим. Но пък ще спестим от храна, лекарства и т.н.

Гледам, мъчат се в парламента да направят правителство и не могат. А ако бяхме избрали надуваеми депутати? Преди избори ги напомпваш малко, колкото да хванат окото на електората, а после те сами си спихват.  После ги подреждаш по банките, махаш бутоните за гласуване и – готово. Щом одобряват, да кимат с глава – ако отвориш прозореца да става течение, ще се получи. И никакви конфликти, обиди, спорове… А те на свой ред „избират“ надуваеми министри и кабинетът е готов без трудни коалиции. Сигурно тук някой ще попита – а кой все пак ще управлява? Ами който управлява и сега – олигарсите, определени кръгове и т.н. Не виждам нещо особено да се промени, освен може би че ще намалеят неадекватните изявления пред медиите.

Можем да направим и една надуваема банка на мястото на КТБ, но не знам дали ще се получи. Специалистите говорят за някаква голяма дупка – изглежда някой доста е надувал и вече е трудно да се поправи. Но все пак – ако напомпим вътре парите на целия народ – може пък да стане. Някой поне много искат да опитат.

Изобщо, с подобен подход много проблеми на хората могат да се решат от раз. Например – нямало болници в малките населени места. Вместо да търсиш финансиране, да се чудиш как конкурсът да бъде спечелен от братовчед ти и други подобни нашенски проблеми, слагаш просто един надуваем макет – и всичко се решава. Като го погледнат болните, веднага им става по-леко, понеже знаят, че някой мисли за тях. Пък и то голяма разлика няма – и да е истинска болницата в някое малко градче - или лекарства ще липсват, или парите за отопление ще са недостатъчни, или персоналът ще напуска заради ниски заплати… Тоест, пак всичко опира до личното желание на пациента да оздравее и силата на организма му.

Но най-важното е, че с макетния подход можем да решим основния проблем на страната. Както знаете, мнозина наши сънародници, водени от капризи и с нищо необосновани претенции „да водят нормален живот“, се отправят към Терминал 2 на софийското летище. Да им се чудиш на акъла – вместо да си лежат тук и да живеят от помощи, искали да работят. Но всеки има правото сам да избира, а нацията намалява.

Та мисълта ми е – да си направим направо макет на един народ – едни такива весели надуваеми човечета, които непрекъснато се усмихват и нямат нужда от нищо. Е, вярно - трябва човек да ги помпи отвреме навреме, но въздух поне имаме в изобилие.


И тогава вече всичко ще бъде наред."

Етичното поведение на човека трябва да се основава на състрадание, образование и социални връзки. Не е нужна никаква религиозна основа, за да се случи това. Би говорило много лошо за хората, ако трябва да бъдат озаптявани чрез страхове от наказание и увещавани с награди, идващи след смъртта. Айнщайн
Активен
Януари 22, 2015, 10:53:30 am
Отговор #3

Pannonyboo

  • Гост
The last track is very good. I shared a post on it.
Активен
Януари 31, 2018, 01:36:59 pm
Отговор #4

Katherine

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Your feedback is very good and makes it easier to understand.
Активен
Advertisement